Горски горен Тръмбеш

Горски горен Тръмбеш е малко село в централна северна България. На картата може да се открие на координати 43°13’22“ северна ширина и 25°50’27“ източна дължина.  Счита се за най-високо разположеното селище в община Горна Оряховица със своите около 400-430м. надморска височина. Отстои на 255км. от София, на 210км. от морската столица Варна, на 115км. е от Русе, и на по-малко от 35км. от Велико Търново. На 25км. е общинският център – гр.Горна Оряховица.

Горски горен Тръмбеш се намира на възлово място с големи стратегически дадености – голям обзор на  юг, изток и запад, който достига до връх  Бузлуджа и връх Шипка. Пътната мрежа е разклонена към важни направления – за Драганово, Г.Оряховица, В.Търново,Габрово, Ст.Загора ;  Стражица, Търговище, Шумен, Варна; Сушица, Бяла, Русе, Силистра. Местността е силно пресечена с много хълмове и долища, удобни за прикритие и за водене на сражения. Затова то е било укрепявано в различни времена. Най-значителна е неговата роля на предмостие към Никополис ад Иструм  през време на Римската империя.

Селото има северно изложение. То се намира в подножието на двата хълма – Калето и Кайрака, с познатите две махали: Кумана на запад под Калето и Чифлика на изток под другия хълм. Ако го поставим  на координатите спрямо страните на света, ще посочим, че на юг от него, до бреговете на Янтра, е с.Горски долен Тръмбеш на около километър разстояние по права линия, а на изток от това село е с.Бреговица; северно на четири километра е с.Сушица,а източно от него с.Горски Сеновец; на 8км. югозападно е с.Драганово, а на североизток , отдалечено 5км. е с.Царски извор(Кралбунар,Чапаево), след което в югоизточна посока на 12км. идва гр.Стражица.

Ползвани са данни от книгата на проф. Станьо Георгиев „Село Горски горен Тръмбеш“.

Горски горен Тръмбеш

В центъра на селото се намира църквата  „Св. Иван Рилски“. Изградена е през 1885г. по стопански начин. Осветена е през 1887г.  лично  от Търновския  Митрополит Климент (Васил Друмев).

Сто години след това стражишкото земетресение разрушава православния храм.  Възстановителните дейности приключват през 2003 година, като окончателно-довършителните дейности са извършвани изцяло с дарения от местни жители, като братята Васил и Тодор Драганови  даряват парцела, върху който е построена църквата.  Дърворезбата на новия иконостас е дело на Димитър Петков.  В храма „Св. Иван Рилски” има частици от мощите на светеца, както и на Св. Мина и Св. Харалампий.