Професор Иван Мърквичка

Професор Иван Мърквичка (Ян Вацлав Мърквичка) е български художник от чешки произход. Роден в село Видим при Дуба, Чехия на 23 април1856г. Той е крупна фигура на българския художествен живот след Освобождението. Изявен живописец, педагог и обществен деец.

Един от създателите на новото българско изобразително изкуство.  Най-значителни са художествените му достижения в битовия жанр: народни празненства, традиции и обичаи. Образец в този жанр е прочутата му картина „Ръченица“.

Работи в областта на историческата картина. С голяма правдивост и с дълбоко патриотично чувство пресъздава страници от историята на България. Оставил е портрети с голяма художествена стойност.

Учи в Пражката академия за изобразителни изкуства и в Мюнхенската художествена академия.

По покана на Правителството на Източна Румелия  през 1881 година идва в България. Назначен е като учител в  гр.Пловдив, в гимназия “ Св.св.Кирил и Методий“ (Жълтото училище, известно още като Геровото училище), а по-късно в гимназия „Александър I“.

Свързва се с най-изявените културни дейци в града – Иван Вазов, Константин Величков, Петко Каравелов, Петко Р. Славейков. Самия Константин Величков взема уроци по живопис при него. Двамата обсъждат възможностите за откриване на Рисувално училище в Пловдив, подготвят законопроект, който да бъде внесен в Областното събрание, но обявяването на Съединението (1885) осуетява идеята. Училището става факт през 1896г., а Мърквичка негов първи директор.

От пловдивския период са част от най-известните му картини: „Пловдивски пазар“ (1883г., НХГ), „Сакаджии“ (1887г., НХГ), „Циганска веселба“ (1887г., НХГ), „Птицепродавец“ (1887г., НХГ), „Пазар в Пловдив“ (1888г.) и др.

През 1889 година се установява в гр.София. Краткотрайното му завръщане в Пловдив след три години е свързано с участие в специалната изложба, уредена в Главния павилион на Първото българско земеделско-промишлено изложение (1892); тук той се представя с макет на скулптурата „България – покровителка на земеделието и занаятите“, и с 15 картини, сред които и „Улица в Пловдив“. Негов е и официалният плакат на изложението.

Заедно с археолога и нумизмат Вацлав Добруски са автори на тогавашния герб на България. През 1918 година е избран за дописен член на БАН.

След повече от четири десетилетия се завръща в Чехия, където умира на 16 май 1938г.