Любимец на публиката в Чикаго, шампион на планетата по американска борба в полутежка категория, професор и преподавател по борба и бокс. Именно отвъд Атлантика той получава и артистичното си име Хари Стоев. Запомнен е с изумителната си техника и уникални хватки с крака! Това е човекът, който с бляскавата си спортна кариера и умения в онези години, наред с Дан Колов и Никола Петров прослави името на малка България в десетки страни по три континента!
През 1898 г. в обикновено семейство в село Горски горен Тръмбеш се ражда Хараламби Стефанов Стоев .Още от малък – едва 14-годишен започва работа като разсилен в родното си село – бие барабана и разнася пощата. Тежката икономическа криза, породена от войните по това време, принуждава по-младите да търсят препитание в странство. Преди да е навършил и 16 години Хараламби решава заедно с група от шестима свои съселяни, да предприемат рискованата стъпка и заминават на гурбет в Америка.
Пристигайки в „Страната на неограничените възможности” разбира , че го очаква много трудно и несигурно бъдеще. Хараламби първоначално започва тежка и изнурителна работа в една каменна кариера, в която се добива чакъл за железопътния мегапроект, известен като „Трансконтиненталната линия“. Работниците и строителите са от различни националности – италианци, германци, поляци,арменци, гърци, турци, ирландци…В почивните дни и в свободното си време всички си устройват разнообразни игри и забавления. Сред тях особено популярна е борбата. Хари, както го наричат колегите му, е представител на „Славянската“ бригада. Излиза на тепиха за схватки с най-големите „шампиони“ и ги побеждава наред. Името му започва да се свързва не само с исполинския му ръст, а и с многообразния арсенал от хватки, които той умело прилага срещу своите противници. Тежкият живот, непосилната работа и постоянното преследване от страна на имиграционните служби карат Хараламби често да сменя жителството и попрището си. Работи като строител на друга железопътна линия в Милуоки, щата Уискънсин, после в леярна и в каменовъглена мина. Навсякъде разочарованието е огромно – нечовешка експлоатация, несправедливо отношение като към чужденец, над който постоянно виси заплахата от евентуално депортиране. Успоредно с това обаче расте спортната слава на Хараламби Стоев. Снажният българин вече е прочут с многообразието на прилаганите от него техники и с това, че не познава горчивината на поражението. Именно това му дава възможност да започне работа в пътуващ цирк. На арената той поваля десетки професионални спортисти в неговата полутежка категория. Успоредно с това Хари се залавя и с търговия. В град Милисън той открива собствена „спицерия“, който е нещо като познатите у нас в миналото смесени магазини. На втория етаж на сградата – над магазина, той поставя тепих, където започва да тренира любимия си спорт – „кеч ес кеч кен“ – в буквален превод „хвани каквото можеш“. Успоредно с търговията, Хари тренира усилено в един от местните спортни клубове, където много скоро попада в полезрението на тамошните треньори. Те започват да го подготвят по индивидуална програма, като усилията са насочени към усъвършенстването на техниките на американската борба. По онова време тази разновидност на борбата е особено популярна и по зрителски интерес далеч изпреварва бокса.
В края на Първата световна война Хари Стоев е име, сдобило се с огромна популярност по американските тепихи. Той става любимец на публиката, особено след като през 1919 г. в град Шебонган, Уискънсин, побеждава тогавашния световен шампион Джини Майер. Следва времето на славата. За близо две десетилетия Хари Стоев изнася близо 2000 борби, жънейки невероятни успехи на тепиха. Името му става легенда в САЩ и Канада, а в Англия е кръстен „Човекът стоножка“, човекът, чиито крака струват един милион лири стерлинги. Паметни, в неговата спортна кариера, ще останат срещите на тепиха с именити кечисти като Хю Никълс, Збишко Циганеевич, Франк Мартин „Дивата котка“, Били Едуард, Елмер Гътри, Ханс Осбърн, Норман Уилконсин, Франсис Грегъри, Сан Рабин, Ван Вурден, Джордж Уилсън, Пиер Дюрел, Казим Сали и още стотици… Една от незабравимите борби, които Хари Стоев изнася, е тази срещу Елмер Гътри. Тя е на арената в парка за отдих в Далас, щата Тексас, на 28-и февруари 1922 г., където двамата титани на полутежката категория в американската борба са поканени от мениджъра Брет Уилъби. Българинът все още не е достигнал апогея в своята спортна кариера. Противно на него Гътри е на върха, наричан е още „Железният херцог“ и само при споменаването на името му публиката изпада в екзалтация. И двамата велики спортисти имат своите „патентовани“ хватки. В случая побеждава „Ключът с крака“ на Стоев, който заклещва в четвъртия рунд своя съперник и го заковава неподвижен на арената.
По-късно, в средата на двайсетте години на миналия век, Хари Стоев пребивава в Англия. Там той взима участие в ежедневни борби (по няколко пъти седмично), като в 50 последователни срещи той е неизменният победител. Така стоят нещата с неговите съперници и във Франция, Германия, Португалия, Испания, Швеция, Италия, Унгария, Турция и България. В годините на най-голямата си спортна слава Хари Стоев посещава няколко пъти родината. Разбира се, идва и в родния си край, където е особено популярен. От това време във фонда на Историческия музей се съхранява една негова снимка – визитка с автограф, даден на неговия почитател – горнооряховския книжар Секулов. Автографът е с дата 26-и март 1927 г. Осем години по-късно Хари Стоев се завръща окончателно в родината и преустановява активната си състезателна кариера. Създава собствена школа, в която обучава спортисти, занимава се и с благотворителност. Материално подпомага вдовицата на друг свой приятел и съгражданин – Никола Петров. Дава лични средства за довършване на футболния стадион в морската ни столица Варна, за игрището в Ловеч, за ученическа трапезария в Перущица. Средства от Хари Стоев получават още много училища и приюти в селата Белица, Ръжево Конаре и Драганово… В Разград подпомага тамошното колоездачно дружество. Заедно с Дан Колов дават средства и за родното въздухоплаване и по-специално за изграждането на аеродрума в Горна Оряховица.
Хари Стоев – третия от ляво на дясно на курбан в местността Калето в родното си село Горски горен Тръмбеш, в чест на полагането на основите на училището.
Популярен и обичан, през 1953 г. Хари Стоев оглавява националния ни отбор по свободна борба. Учи младите, предава им своя опит и им внушава най-важното – да не забравят, че са българи. На него самия, в не един щат в Америка му предлагат да получи американско гражданство. Подобна е ситуацията в Англия и Франция… Но той остава верен на родината и докрай запазва в джоба си поомачкания от годините и странстванията български паспорт. В интервю пред столичен вестник, преди седемдесетина години, заедно с другата легенда – Дан Колов, Хари Стоев казва: „Прости сме! Свършили сме по едно основно образование и десетки години сме вън от отечеството си. Не можем да се изразяваме литературно, но това не ни е попречило да бъдем винаги добри българи! Горди сме, че сме такива и такива ще си останем!“
Gorski goren Trambesh 
