Традиционен молебен за празника на Свети Дух в село Горски горен Тръмбеш

Sveti Duh

Дългогодишна традиция е на църковния празник „Свети Дух“ в Горски горен Тръмбеш да се отслужва молебен за здраве.
На следващия ден след Петдесетница – рождения ден на Христовата църква, Православната църква отдава почит на Третото Лице на Света Троица – Светия дух. Духовден е винаги в понеделник – 51 дни след Великден, а цялата седмица се нарича Русалската неделя.
Свети Дух дава живот на всички твари, чрез когото ни се даряват всяка мъдрост, всякакви духовни дарове и различни добродетели. Светите отци казват, че Светият Дух не е създаден от Отца, не е сътворен, не е роден, но произлиза от Него.
Тази Божествена тайна Православната църква не се решава да подложи на разсъждение, защото смята, че Господ открива на човека само толкова, колкото му е необходимо за неговото спасение и много тайни остават за нас зад непроницаема завеса.
Светият Дух обогатява човека с духовни дарове и плодове духовни, украсява човека и с многообразни добродетели, прави го дърво добро, плодоносно, създаващо добри плодове.
Заедно с Петдесетница, това са последните празници от Великденския цикъл. Тези празници слагат началото на Русалската неделя.
Българите вярват, че от велики четвъртък до Св. Дух душите на всички мъртви са на свобода – на земята. Ходят обикновено по цветята, по дърветата, а с орехова шума ги мамят, за да се съберат в този ден.
На Духовден душите се прибирали и затваряли чак до идната година на велики четвъртък, когато се отварят небесните двери. За изпроводяк на душите хората колят курбан, правят общи трапези, пеят и се веселят.
Духовден е винаги в понеделник – 51 дни след Великден, а цялата седмица наричат Русалската неделя. До Св. Дух не горят лозовите пръчки, за да не сърдят русалките, да не събарят ресата от лозниците, от което гроздето „изресява“, става рядко и със ситни зърна.
Вярва се, че през тази седмица идват русалиите, които са нечисти и зли духове, затова различните обреди имат за цел да ги умилостивят и да им въздействат, за да осигурят плодородие, здраве и семейно благополучие. Хората украсяват домовете си с венци от цветя и треви, орехова шума и пелин.
Играят се русалски игри, пеят се песни, правят се курбани. Според народното вярване тези дни завършва русалската сеитба, започнала на Спасовден.
През цялата седмица в къщите държат пелин и орехова шума. Пелин носят още и на краката, за да се предпазят от русалска болест. Спазват се строги забрани за работа. Жените не мажат, не предат, не тъкат, не перат. Не се спи през деня и особено на открито.
Хората избягват да ходят из полето и нивите, за да не настъпят трапезата на русалиите, която се смята за най-опасното място и се вярва, че който стъпи върху нея, задължително се разболява и е възможно да умре. За най-опасни от цялата седмица се смятат русалската сряда и русалския петък.
Ако някой се разболее през тази седмица, той няма или много трудно ще оздравее. През целият период по къщите обикалят русалии, пеят песни и играят. Те са облечени в специално облекло и извършват магически действия.
Целта им е да радват русалките и те да карат житата да растат, лозята и овошките да дават богат плод. Там, където са минали русалиите, никой не се разболява.

Светия Дух
Според представите на християнската вяра Свети Дух дава живот на тварите и освещава човешките души и тела. Той се изобразява като гълъб в църковните изображения.

Автор на статията – Кремена Бедерева.

Къщата с орлите

През далечната 1891г. главен архитект на София е Арнолд Колар. И до сега шедьоврите, които е проектирал и построил заедно с Вацлав Прошек, остават  емблематични за столицата. Това са Паметника на Васил Левски, „Лъвов мост“ и „Орлов мост“. Изящните им метални части са изработени от виенската фирма „Рудолф Филип Вагнер“.

Малко известен е фактът, че в средата на миналия век, местен майстор е почерпил вдъхновение именно от работата на Колар и Прошек. Така с много мерак и неизвестен брой пътувания до София, красивите орли – точно копие на тези от „Орлов мост“, кацват на покрива на скромна къща в Горски горен Тръмбеш.

Тихо е.

Няма шумотевица, няма трамваи, тролейбуси, таксита,клаксони,стрес, народ… Но орлите са тук!

 

Заявление за членуване в Сдружение „Възраждане“

ЗАЯВЛЕНИЕ/образец/

за членуване в Сдружение „Възраждане“

на потомците от с. Горски горен Тръмбеш

от …………………………………………………………………

/трите имена/

постоянен адрес …………………………………………….

телефон ………………………………………………………..

ДАТА …………                              ПОДПИС ………….

Адрес за връзка :

обл. Велико Търново; общ. Горна Оряховица

с. Горски горен Тръмбеш 5132;

Кметството/за Сдружението/

телефон: 061705/695 или 696


Програма на Сдружение „Възраждане“

Ето какво е заложено в  Програмата на Сдружение „Възраждане“ на потомците от с. Горски горен Тръмбеш, общ. Горна Оряховица, обл. Велико Търново, приета на учредителното събрание на 24 май 2009 г.

ПРОГРАМА

на Сдружение „Възраждане“ – с. Горски горен Тръмбеш

Сдружението е доброволно , непартийно и неполитическо, родолюбиво обединение на потомците, чийто родов корен е в селото или са от семейства, заселили се по-късно в него. Като се противопоставя  на опитите за политизиране от когото и да било, Сдружението си поставя за задача да работи за възбуждане, утвърждаване и засилване  на родовата памет на потомците, намиращи се в страната и чужбина и организиране на техните усилия за възраждане на селото, преодоляване на неговия упадък и обезлюдяване, за подобряване на неговия житейски състав , за икономическо и социално развитие. Така селото ни ще стане обетована земя и девствен източник на здраве, благополучие, физически и духовен подем на поколенията.

Дейността на сдружението и неговата организация ще имат следните параметри.

1. Привличат се за участие потомците без оглед на тяхната възраст, политическа и друга принадлежност, при доброволна заявка от тях. Може да членуват и други лица, които са готови да работят за развитие на селото.

2. Патрон на Сдружението е героят от Шипка – Петър Комитата.

3. Цялостната дейност се извършва чрез Кметството, в негова помощ и с негово съдействие.

4. Дейността се свежда до следното:

4.1. Издигане на нови идеи пред кметството за развитие на селото и участие в тяхното осъществяване.

4.2. Полагане на доброволен труд при възможност за устройство на селото.

4.3. Привличане на финансово успелите потомци и други лица за инвестиции в създаване на поминък.

4.4. Установяване на трайни връзки с потомците в чужбина за поддържане на тяхната родова памет и помощ на селото.

4.5. Подпомагане на просветната дейност на Читалището и подобряване на неговата самодейност.

4.6. Поддържане на връзка с младите хора от побратимените български села в Молдова и Украйна с една по-далечна перспектива за евентуално привличане на заселници.

4.7. Участие в създаването на музейни сбирки.

4.8. Издаване на сборници с животопис за видни личности от селото и творчески постижения.

4.9. Активизиране на потомците за поддържане на наследствените къщи и ново строителство.

5. По желание и според възможностите си, потомците правят парични и други дарения за селото във фонд „Развитие“.

Ръководство на Сдружението:

Йордан Г. Йорданов          –  председател

Станьо П. Георгиев           –  зам.председател

Мария Хр. Кабакчиева     – секретар

Йордан Р. Ангелов

Стефка А Димитрова

Георги М. Кедиков

Трифон Н. Михалев

Йордан Д. Йовчев

Михаил Сл. Михайлов

Николай Й. Николов

Драги потомци! Силата на Сдружението е в неговото опиране върху всички потомци и други лица, съпричастни за възраждане на селото. Затова ви молим да положите усилия за привличане на своите деца и внуци, на сродници и познати за членуване в него. Това става доброволно с изпращане на заявка. Тя може да бъде и саморъчно написана.

от ръководството на Сдружението

Йордан Йорданов (председател)

Станьо Георгиев (зам. председател)

Йордан Ангелов (кметски наместник)


Сдружение „Възраждане“ – учредяването

Датата за среща на потомците от с.Горски горен Тръмбеш не бе избрана случайно. Именно в деня на славянската писменост и българската просвета и култура 24 май, се учреди Сдружение „Възраждане“. Празника в селото започна с богослужение в църковния храм „Св. Иван Рилски“ и продължи с тържество в салона на Читалище „Просвета“-1906. Присъстваха над 150 гости от всички краища на страната, потомци на тръмбешки родове и жители на селото.

Читалище „Просвета“ 1906

Председателят на инициативния комитет Йордан Г. Йорданов представи проекта за програма на Сдружението. След изказванията на проф. ДФН Станьо Георгиев, Петрана Матанска, доц. д-р Стоянка Бърдарова, Герга Маринова, Христо Кабакчиев, Йордан Йовчев и доц. д-р Волфганг Люпке, бяха приети следните решения:

1. Учредява се  Сдружение на потомците от с. Горски горен Тръмбеш с названието „Възраждане“ и се приема неговата програма.

2. Възлага се на инициативния комитет да ръководи Сдружението до срещата през следващата година.

3. Приема се ежегодните срещи да стават през юни в неделния ден преди празника Свети Дух.

Желаещите учредители подадоха заявки за членство и направиха дарения.

Телефони за връзка със Сдружението:

061-705-695

061-705-696

Сдружение „Възраждане“

„Болгарине, знай свой род и язик“

Отец Паисий

С този призив към потомците започва известието за идеята да бъде основано местното сдружение „Възраждане“.

Годината е 2009 , началото на месец май е, а идеята започва да се претворява в дела! Ето и точният текст от предложението на Инициативния комитет:

РОЖДЕНИЕТО

Драги потомци на с. Горски горен Тръмбеш!

Богата, но драматична е историята на нашето село. Възникнало още в Древността, населявано от траки, славяни и прабългари, то устоява на всички изпитания през вековете и след Освобождението добива своя чисто български облик, за да допринесе за развитието на българската нация.

Днес то е поставено пред нови изпитания, застрашаващи неговото съществуване. То застарява и се обезлюдява, няма кой да го спаси освен нас, неговите потомци, които сега живеят в него или са пръснати из страната и чужбина. Това може да стане като се обединим и жертваме всеотдайно време, сили и средства според възможностите си за неговото възраждане. Тази родолюбива идея може да се осъществи чрез едно Сдружение на потомците, което да бъде двигател на общите усилия.

Разбирането ни за потомък /стб. по томь – подир това / е по-широко. То обхваща не само родените в селото или наследници на родовете, но и тези, които по семейни или имотни обстоятелства са свързали по-късно съдбата си с него. Да запламти в сърцата ни огненият порив на нашите възрожденци и всички заедно да възродим нашето село – това чудо на природата! Членуването на всеки от нас в Сдружение „Възраждане“ ще ни направи съпричастни към това велико дело.

Нека 24 май 2009 година стане дата на Сдружението!

Кметството

Кметството в с. Горски горен Тръмбеш.

Хари Стоев – славната история на един достоен българин!

Любимец на публиката в Чикаго, шампион на планетата по американска борба в полутежка категория, професор и преподавател по борба и бокс. Именно отвъд Атлантика той получава и артистичното си име Хари Стоев. Запомнен  е с  изумителната си техника и уникални хватки с крака! Това е човекът,  който  с бляскавата си спортна кариера и умения в онези години, наред с  Дан Колов и Никола Петров прослави името на малка България в десетки страни по три континента!


През 1898 г. в обикновено семейство в село Горски горен Тръмбеш се ражда Хараламби Стефанов Стоев .Още от малък – едва 14-годишен започва работа като разсилен в родното си село – бие барабана и разнася пощата. Тежката икономическа криза, породена от войните по това време, принуждава по-младите да търсят препитание в странство. Преди да е навършил и 16 години  Хараламби решава заедно с група от шестима свои съселяни, да  предприемат рискованата стъпка и заминават на гурбет в Америка.

Пристигайки в „Страната на неограничените възможности”  разбира , че го очаква много трудно и несигурно бъдеще. Хараламби първоначално започва тежка и изнурителна работа в една каменна кариера, в която се добива чакъл за железопътния мегапроект, известен като „Трансконтиненталната линия“. Работниците и строителите са от различни националности – италианци, германци, поляци,арменци, гърци, турци, ирландци…В почивните дни и в свободното си време всички си устройват разнообразни игри и забавления. Сред тях особено популярна е борбата. Хари, както го наричат колегите му, е представител на „Славянската“ бригада. Излиза на тепиха за схватки с най-големите „шампиони“ и ги побеждава наред. Името му започва да се свързва не само с исполинския му ръст, а и с многообразния арсенал от хватки, които той умело прилага срещу своите противници. Тежкият живот, непосилната работа и постоянното преследване от страна на имиграционните служби карат Хараламби често да сменя жителството и попрището си. Работи като строител на друга железопътна линия в Милуоки, щата Уискънсин, после в леярна и в каменовъглена мина. Навсякъде разочарованието е огромно – нечовешка експлоатация, несправедливо отношение като към чужденец, над който постоянно виси заплахата от евентуално депортиране. Успоредно с това обаче расте спортната слава на Хараламби Стоев. Снажният българин вече е прочут с многообразието на прилаганите от него техники и с това, че не познава горчивината на поражението. Именно това му дава възможност да започне работа в пътуващ цирк. На арената той поваля десетки професионални спортисти в неговата полутежка категория. Успоредно с това Хари се залавя и с търговия. В град Милисън той открива собствена „спицерия“, който е нещо като познатите у нас в миналото смесени магазини. На втория етаж на сградата – над магазина, той поставя тепих, където започва да тренира любимия си спорт – „кеч ес кеч кен“ – в буквален превод „хвани каквото можеш“. Успоредно с търговията, Хари тренира усилено в един от местните спортни клубове, където много скоро попада в полезрението на тамошните треньори. Те започват да го подготвят по индивидуална програма,  като усилията са насочени към усъвършенстването на техниките на американската борба. По онова време тази разновидност на борбата е особено популярна и по зрителски интерес далеч изпреварва бокса.

В края на Първата световна война Хари Стоев е име, сдобило се с огромна популярност по американските тепихи. Той става любимец на публиката, особено след като през 1919 г. в град Шебонган, Уискънсин, побеждава тогавашния световен шампион Джини Майер. Следва времето на славата. За близо две десетилетия Хари Стоев изнася близо 2000 борби, жънейки невероятни успехи на тепиха. Името му става легенда в САЩ и Канада, а в Англия е кръстен „Човекът стоножка“, човекът, чиито крака струват един милион лири стерлинги. Паметни, в неговата спортна кариера, ще останат срещите на тепиха с именити кечисти като Хю Никълс, Збишко Циганеевич, Франк Мартин „Дивата котка“, Били Едуард, Елмер Гътри, Ханс Осбърн, Норман Уилконсин, Франсис Грегъри, Сан Рабин, Ван Вурден, Джордж Уилсън, Пиер Дюрел, Казим Сали и още стотици… Една от незабравимите борби, които Хари Стоев изнася, е тази срещу Елмер Гътри. Тя е на арената в парка за отдих в Далас, щата Тексас, на 28-и февруари 1922 г., където двамата титани на полутежката категория в американската борба са поканени от мениджъра Брет Уилъби. Българинът все още не е достигнал апогея в своята спортна кариера. Противно на него Гътри е на върха, наричан е още „Железният херцог“ и само при споменаването на името му публиката изпада в екзалтация. И двамата велики спортисти имат своите „патентовани“ хватки. В случая побеждава „Ключът с крака“ на Стоев, който заклещва в четвъртия рунд своя съперник и го заковава неподвижен на арената.


По-късно, в средата на двайсетте години на миналия век, Хари Стоев пребивава в Англия. Там той взима участие в ежедневни борби (по няколко пъти седмично), като в 50 последователни срещи той е неизменният победител. Така стоят нещата с неговите съперници и във Франция, Германия, Португалия, Испания, Швеция, Италия, Унгария, Турция и България. В годините на най-голямата  си спортна слава Хари Стоев посещава няколко пъти родината. Разбира се, идва и в родния си край, където е особено популярен. От това време във фонда на Историческия музей се съхранява една негова снимка – визитка с автограф, даден на неговия почитател – горнооряховския книжар Секулов. Автографът е с дата 26-и март 1927 г. Осем години по-късно Хари Стоев се завръща окончателно в родината и преустановява активната си състезателна кариера. Създава собствена школа, в която обучава спортисти, занимава се и с благотворителност. Материално подпомага вдовицата на друг свой приятел и съгражданин – Никола Петров. Дава лични средства за довършване на футболния стадион в морската ни столица Варна, за игрището в Ловеч, за ученическа трапезария в Перущица. Средства от Хари Стоев получават още много училища и приюти в селата Белица, Ръжево Конаре и Драганово… В Разград подпомага тамошното колоездачно дружество. Заедно с Дан Колов дават средства и за родното въздухоплаване и по-специално за изграждането на аеродрума в Горна Оряховица.

Хари Стоев – третия от ляво на дясно на курбан в местността Калето в родното си село Горски горен Тръмбеш, в чест на полагането на основите на училището.

Популярен и обичан, през 1953 г. Хари Стоев оглавява националния ни отбор по свободна борба. Учи младите, предава им своя опит и им внушава най-важното – да не забравят, че са българи. На него самия,  в не един щат в Америка му предлагат да получи американско гражданство. Подобна е ситуацията в Англия и Франция… Но той остава верен на родината и докрай запазва в джоба си поомачкания от годините и странстванията български паспорт. В интервю пред столичен вестник, преди седемдесетина години, заедно с другата легенда – Дан Колов, Хари Стоев казва: „Прости сме! Свършили сме по едно основно образование и десетки години сме вън от отечеството си. Не можем да се изразяваме литературно, но това не ни е попречило да бъдем винаги добри българи! Горди сме, че сме такива и такива ще си останем!“

Светлина в края на тунела?

Не, не е светлина в края на тунела, макар и да прилича на лъч надежда, а е отражение в дълбок селски кладенец.

Геранът е изкопан някъде през 30-те години на миналия век и досега никога не е пресъхвал.

Спомени от миналото