Следите на вечността

Кратък филм за региона на Велико Търново, Горна Оряховица и Дряново. Представени са много забележителности, музеи, църкви, манастири. Дори за няколко секунди се вижда картина от църквата „Св. Иван Рилски“ в село Горски горен Тръмбеш. Гледайте, заслужава си!

Advertisements

55 години на сцената – Група за изворен фолклор

Доказателство, че магията на българското самобитно творчество се пази и в най-малките населени места в Горнооряховско, дават самодейците от Групата за изворен фолклор в Горски Горен Тръмбеш. В Деня на свети Иван Рилски изпълнителите отбелязаха точно 55 г. от основаването на формацията. Началото й е поставено през 1954 г. в читалище „Просвета 1906”, където е създаден хор с ръководител Герга Вълканова. Четири години по-късно хорът е преобразуван в Група за изворен фолклор. В репертоара му са включени песни, съхранени от дългогодишната самодейка и солистка Мария Раднева – баба Мика. Ръководители са били Герга Вълканова, Румяна Петкова, Йорданка Бойчева. От 2006 година ръководител и солист е Стоянка Тодорова.
В годините назад певиците са ставали носители на много награди от съборите в Копривщица, Рожен, от „Балкан фолк”, „Песен от Балкана”, „Празник на автентичната песен” – Рибарица, Петропавловския събор на народното творчество и други регионални, областни, национални и международни фестивали.

Фолклорна група

На сцената

Празничната програма в читалище „Просвета 1906” започна с излъчването на документалния филм „55 години на сцена – Група за изворен фолклор”. На място бе наредена и изложба от ръкоделия с акцент върху шевицата. Самият концерт мина под мотото „За песен синор няма”.
Годишнината на групата съвпадна с храмовия празник в Горски Горен Тръмбеш. Според местните църквата „Свети Иван Рилски” има особен заряд. Отдават го на факта, че тя пази мощи на трима светци – св. Иван Рилски, св. Мина и св. Харалампий. Самият храм е изграден 1885 г., а две години по-късно е осветена лично от Търновския митрополит Климент (Васил Друмев).

Статията е публикувана във вестник „Борба“ от 23.10.2013г.

Вестник „Борба“ разказва за село Горски горен Тръмбеш

ggt 1

В брой 74  от 16-ти април 2013г. областният всекидневник на Велико Търново – вестник „Борба“ помества обширен материал за село Горски горен Тръмбеш. За съдбата на малкото селце, проблемите на хората и всеотдайната кметица разказва журналистката Ирина Цветкова, а снимките са на Светослав Стефанов.

Цялата статия можете да прочетете в сайта на в-к „Борба“!

ggt 2

Традиционен молебен за празника на Свети Дух в село Горски горен Тръмбеш

Sveti Duh

Дългогодишна традиция е на църковния празник „Свети Дух“ в Горски горен Тръмбеш да се отслужва молебен за здраве.
На следващия ден след Петдесетница – рождения ден на Христовата църква, Православната църква отдава почит на Третото Лице на Света Троица – Светия дух. Духовден е винаги в понеделник – 51 дни след Великден, а цялата седмица се нарича Русалската неделя.
Свети Дух дава живот на всички твари, чрез когото ни се даряват всяка мъдрост, всякакви духовни дарове и различни добродетели. Светите отци казват, че Светият Дух не е създаден от Отца, не е сътворен, не е роден, но произлиза от Него.
Тази Божествена тайна Православната църква не се решава да подложи на разсъждение, защото смята, че Господ открива на човека само толкова, колкото му е необходимо за неговото спасение и много тайни остават за нас зад непроницаема завеса.
Светият Дух обогатява човека с духовни дарове и плодове духовни, украсява човека и с многообразни добродетели, прави го дърво добро, плодоносно, създаващо добри плодове.
Заедно с Петдесетница, това са последните празници от Великденския цикъл. Тези празници слагат началото на Русалската неделя.
Българите вярват, че от велики четвъртък до Св. Дух душите на всички мъртви са на свобода – на земята. Ходят обикновено по цветята, по дърветата, а с орехова шума ги мамят, за да се съберат в този ден.
На Духовден душите се прибирали и затваряли чак до идната година на велики четвъртък, когато се отварят небесните двери. За изпроводяк на душите хората колят курбан, правят общи трапези, пеят и се веселят.
Духовден е винаги в понеделник – 51 дни след Великден, а цялата седмица наричат Русалската неделя. До Св. Дух не горят лозовите пръчки, за да не сърдят русалките, да не събарят ресата от лозниците, от което гроздето „изресява“, става рядко и със ситни зърна.
Вярва се, че през тази седмица идват русалиите, които са нечисти и зли духове, затова различните обреди имат за цел да ги умилостивят и да им въздействат, за да осигурят плодородие, здраве и семейно благополучие. Хората украсяват домовете си с венци от цветя и треви, орехова шума и пелин.
Играят се русалски игри, пеят се песни, правят се курбани. Според народното вярване тези дни завършва русалската сеитба, започнала на Спасовден.
През цялата седмица в къщите държат пелин и орехова шума. Пелин носят още и на краката, за да се предпазят от русалска болест. Спазват се строги забрани за работа. Жените не мажат, не предат, не тъкат, не перат. Не се спи през деня и особено на открито.
Хората избягват да ходят из полето и нивите, за да не настъпят трапезата на русалиите, която се смята за най-опасното място и се вярва, че който стъпи върху нея, задължително се разболява и е възможно да умре. За най-опасни от цялата седмица се смятат русалската сряда и русалския петък.
Ако някой се разболее през тази седмица, той няма или много трудно ще оздравее. През целият период по къщите обикалят русалии, пеят песни и играят. Те са облечени в специално облекло и извършват магически действия.
Целта им е да радват русалките и те да карат житата да растат, лозята и овошките да дават богат плод. Там, където са минали русалиите, никой не се разболява.

Светия Дух
Според представите на християнската вяра Свети Дух дава живот на тварите и освещава човешките души и тела. Той се изобразява като гълъб в църковните изображения.

Автор на статията – Кремена Бедерева.

Горски горен Тръмбеш

В центъра на селото се намира църквата  „Св. Иван Рилски“. Изградена е през 1885г. по стопански начин. Осветена е през 1887г.  лично  от Търновския  Митрополит Климент (Васил Друмев).

Сто години след това стражишкото земетресение разрушава православния храм.  Възстановителните дейности приключват през 2003 година, като окончателно-довършителните дейности са извършвани изцяло с дарения от местни жители, като братята Васил и Тодор Драганови  даряват парцела, върху който е построена църквата.  Дърворезбата на новия иконостас е дело на Димитър Петков.  В храма „Св. Иван Рилски” има частици от мощите на светеца, както и на Св. Мина и Св. Харалампий.

%d bloggers like this: