Празници на духовността Горски горен Тръмбеш – 2016 година

Сдружение „Възраждане на Горски горен Тръмбеш“ кани всички жители на селото, наследници, потомци, земляци и приятели на ПРАЗНИЦИ НА ДУХОВНОСТТА ГОРСКИ ГОРЕН ТРЪМБЕШ – 18-20 юни 2016 година!

Покана за празниците на духовността

Покана за празниците на духовността

0002

0003

0004

Добре дошли!

Advertisements

Програма за празниците на духовността в Горски горен Тръмбеш

Църквата

П  Р  О  Г  Р  А  М  А

Празници на духовността Горски горен Тръмбеш – 2014 година

Настоящата програма е изготвена от ръководствата на Кметско наместничество Горски горен Тръмбеш, Гражданско движение „Възраждане на Горски горен Тръмбеш” и НЧ „Просвета 1906” село Горски горен Тръмбеш, с подкрепата на Община Горна Оряховица и обхваща инициативите, посветени на църковния празник Свети Дух през дните 7-ми, 8-ми и 9-ти юни 2014 година.

 

   7 юни – събота 

11.00 часа  – Откриване на фотоизложба „Горски горен Тръмбеш – път през годините“

18.00 часа –  Отчетно събрание на Сдружение „Възраждане на Горски горен Тръмбеш“   

    Представяне на книгата на Стан Рашков „Отпушени мисли“

    Празничен концерт 

21.00 часа –  Среща при бай Димо на участници във фейсбук групата „Горски горен Тръмбеш“

 

8 юни – неделя

10.00 часа –  Турнир по свободна борба за деца и юноши „Хари Стоев”, награждаване на призьорите и връчване отличието за най-добър състезател на турнира.

15.00 часа – Футболна среща на поколенията – „Кумана“ срещу „Чифлика“ на Калето и награждаване на участниците

19.00 часа – На кино в Горски горен Тръмбеш – прожекция на филм в салона на читалището

                             

9 юни – понеделник     

11:30 часа –  Тържествена литургия, водосвет , курбан и фолклорна програма с участието на Танцов фолклорен клуб „Балканика” при НЧ „Напредък-1869”  гр. Горна Оряховица, за здраве и плодородие на празника Свети Дух.

Мероприятията, включени в програмата са част от културния календар на Община Горна Оряховица за месец юни 2014 година.

Турнир по свободна борба за деца и юноши "Хари Стоев".

Турнир по свободна борба за деца и юноши „Хари Стоев“.

Традиционен молебен за празника на Свети Дух в село Горски горен Тръмбеш

Sveti Duh

Дългогодишна традиция е на църковния празник „Свети Дух“ в Горски горен Тръмбеш да се отслужва молебен за здраве.
На следващия ден след Петдесетница – рождения ден на Христовата църква, Православната църква отдава почит на Третото Лице на Света Троица – Светия дух. Духовден е винаги в понеделник – 51 дни след Великден, а цялата седмица се нарича Русалската неделя.
Свети Дух дава живот на всички твари, чрез когото ни се даряват всяка мъдрост, всякакви духовни дарове и различни добродетели. Светите отци казват, че Светият Дух не е създаден от Отца, не е сътворен, не е роден, но произлиза от Него.
Тази Божествена тайна Православната църква не се решава да подложи на разсъждение, защото смята, че Господ открива на човека само толкова, колкото му е необходимо за неговото спасение и много тайни остават за нас зад непроницаема завеса.
Светият Дух обогатява човека с духовни дарове и плодове духовни, украсява човека и с многообразни добродетели, прави го дърво добро, плодоносно, създаващо добри плодове.
Заедно с Петдесетница, това са последните празници от Великденския цикъл. Тези празници слагат началото на Русалската неделя.
Българите вярват, че от велики четвъртък до Св. Дух душите на всички мъртви са на свобода – на земята. Ходят обикновено по цветята, по дърветата, а с орехова шума ги мамят, за да се съберат в този ден.
На Духовден душите се прибирали и затваряли чак до идната година на велики четвъртък, когато се отварят небесните двери. За изпроводяк на душите хората колят курбан, правят общи трапези, пеят и се веселят.
Духовден е винаги в понеделник – 51 дни след Великден, а цялата седмица наричат Русалската неделя. До Св. Дух не горят лозовите пръчки, за да не сърдят русалките, да не събарят ресата от лозниците, от което гроздето „изресява“, става рядко и със ситни зърна.
Вярва се, че през тази седмица идват русалиите, които са нечисти и зли духове, затова различните обреди имат за цел да ги умилостивят и да им въздействат, за да осигурят плодородие, здраве и семейно благополучие. Хората украсяват домовете си с венци от цветя и треви, орехова шума и пелин.
Играят се русалски игри, пеят се песни, правят се курбани. Според народното вярване тези дни завършва русалската сеитба, започнала на Спасовден.
През цялата седмица в къщите държат пелин и орехова шума. Пелин носят още и на краката, за да се предпазят от русалска болест. Спазват се строги забрани за работа. Жените не мажат, не предат, не тъкат, не перат. Не се спи през деня и особено на открито.
Хората избягват да ходят из полето и нивите, за да не настъпят трапезата на русалиите, която се смята за най-опасното място и се вярва, че който стъпи върху нея, задължително се разболява и е възможно да умре. За най-опасни от цялата седмица се смятат русалската сряда и русалския петък.
Ако някой се разболее през тази седмица, той няма или много трудно ще оздравее. През целият период по къщите обикалят русалии, пеят песни и играят. Те са облечени в специално облекло и извършват магически действия.
Целта им е да радват русалките и те да карат житата да растат, лозята и овошките да дават богат плод. Там, където са минали русалиите, никой не се разболява.

Светия Дух
Според представите на християнската вяра Свети Дух дава живот на тварите и освещава човешките души и тела. Той се изобразява като гълъб в църковните изображения.

Автор на статията – Кремена Бедерева.

3 март – официален празник на Република България

На 19 февруари (3 март) 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя. С него се слага края на Руско-турската освободителна война 1877–1878. Според договора се създава автономно, трибутарно българско княжество с християнско правителство и народна милиция. Окончателните граници на Княжеството трябвало да се определят от смесена руско-турска комисия, но предварително се уточнява, че територията на България ще обхваща земите от р. Дунав по новоустроената сръбска граница и оттам по западната граница на казите Враня и Куманово, по Кораб планина до Черни Дрин, откъдето границата се спуска на юг, включвайки Качаник, Тетово, Гостивар, Галичник, Дебър, Струга, Охрид, Охридското езеро, Корча, достигайки до пл. Грамос, след което върви на изток до устието на р. Вардар и оттам до Орфанския залив, като Костур и Воден остават в България, а Солун и Халкидическия п-в – в Турция. Оттук границата минава по брега на Егейско море до Булугьол, като Кавала остава в България, след което извива на север до Родопите и на изток до Мидия и Черно море, като Ксанти, Смолян, Кърджали, Лозенград, Люлебургаз и Малко Търново остават в България, а Одрин – в Турция.

Българският народ участва много активно във войната. Наред с Българското опълчение, в хода на войната възникват спонтанно множество въоръжени отряди (с около 35 000 бойци). Инициатор за създаването на Самостоятелна българска доброволческа войска бил руският ген. Р. А. Фадеев. Българските опълченци проявили особено голям героизъм при отбраната на Шипченския проход (9-11 август 1877). Въпреки многократно превишаващата ги османска войска заедно с руските войници те не позволили на армията на Сюлейман паша да премине Балкана и да се прехвърли в Северна България.

В края на декември с. г. те взели участие и в боевете при Шипка и Шейново, където била разбита армията на Вейсел паша. За първи път 3 март се чества през 1880 г. С решение на парламента от 5 март 1990 г. датата е обявена за национален празник.

%d bloggers like this: