Към Родината

България

Не съм те никога избирал на земята.
Родих се просто в теб на юнски ден във зноя.
Аз те обичам не защото си богата,
а само за това, че си родина моя.

И българин съм не заради твойта слава
и твойте подвизи и твойта бранна сила,
а зарад туй, че съм безсилен да забравя
за ослепелите бойци на Самуила.

Да търсим, който ще, във теб сполука бърза
и почести и власт със страст една и съща,
страданието мен по-силно с теб ме свързва
и нашата любов в една съдба превръща.

Атанас Далчев, 1965г.

Илия Бешков

Илия Бешков е роден на 24 юли 1901г. в с.Долни Дъбник,Плевенско. През 1918г. завършва гимназия в гр.Плевен. По това време основава Първа земеделска младежка дружба „Ралица“ в родното си село. От 1918 до 1920г. следва в Юридическия факултет на Софийския университет. Следващата година учителства в с. Долни Дъбник. От 1921 до 1926г. учи и завършва специалност „Живопис“ в Художествената академия в София при проф. Никола Маринов.

В периода 1922-1923г. печата карикатури в списание „Маскарад“, „Див дядо“, „Българан“, „Стършел“, „Вик“. Арестуван за участие в Юнското въстание 1923г. и повторно арестуван след априлските събития 1925г.  От 1928г. сътрудничи на в.“Пладне“ и редица издания: „Вик“, „Земеделско знаме“, „Лик“, „Сеяч“, „Щит“, „Щурец“, „Съвременник“, „Жар“ и др. От 1930г. е член на дружество „Родно изкуство“ и участва във всички изложби на българските карикатуристи. През 1936г. създава цикъла „Испанска хроника“. Първата си и единствена самостоятелна изложба показва в София през 1938г. След 1945г. е преподавател по рисуване и вечерен акт в Художествената академия, а от 1950 преподава и илюстрация и оформление на книгата.

От 1953г. е редовен професор в Художествената академия  и завежда катедра „Графика“. Удостоен е със званието „Народен художник“. Умира на 23.01.1958 г. в София.

110г. от рождението на Илия Бешков .

За братята Св. Св. Кирил и Методий

Св. Св. Кирил и Методий

Заветът на Левски (Предсмъртното писмо на Апостола)

Байовци, ето, че паднах в ръцете на враговете и ще напусна пътя на борбата преди да сме видели края на нашите въжделения. Но с моята кончина не свършва пътят, който трябва да извървите, така щото да не изгубят смисъл усилията ни. Моята смърт не ще да спре бъдещето ни освобождение, нито трябва да скове сърцата и душите ви. Знайте, че борбата за освобождението ни ще погълне в жертвения си олтар много от вас, но още повече ще погълне борбата след освобождението ни. Внимавайте, в народната работа няма шега, освобождението ни трябва да бъде плод на нашите задружни усилия. Вие, които ви грабят, безчестят и лъжат днешните ни управници, не мислете, че работата ни свършва с едното освобождение.Не, тя с това започва. Нашето драгоценно отечество, ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи. Ако допуснете утре, когато сте вече свободни да ви управляват днешните турски мекерета и разните му лихвари и чорбаджии, които и днес ви грабят най-безжалостно, то по-добре да си останем под сянката на султана. Вярно е, че ние нямаме хора подготвени, но поне имаме хора честни и родолюбиви, които няма да се поколебаят да положат живота си за въздигането на държавата ни. Не се полъгвайте, че тези, които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате, като слънце пред очите си. Те няма да се поколебаят да посегнат към властта, а вие ще трябва да ги възпрете и да им поискате сметка, кой с какво е помогнал за освобождението ни, и давал ли е пари или казвал нека да стане па тогава. На такива аз съм им писал и преди”. Днес е момента да си купите живот, които сега се продава, утре не и милиони да давате”. Та тези, които покажат разписките с печата на Централния комитет, те нека живеят свободно в отечеството ни, а другите презрете и отсечете алчните им ръце желаещи властта, само за да ви грабят.

За такива злоупотребяващи с народни пари, наказанието е само едно – Смърт , смърт и пак смърт, както гласи и уставът ни. За тези, които петнят името на отечеството ни наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които се възползват от непросветеността на народа ни и го грабят, уж били по-умни и учени, а всъщност лукави и хитри наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които насаждат омраза между хората живеещи в нашето мило Отечество, било на етническа или верска основа, с цел докато се избивате по-между си, те да трупат богатства, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които обещават много, само и само да ги изберете да ви управляват, а после се отметнат от думите си, като кажат, че времената били трудни и те видите ли, не предполагали, че такова е положението, наказанието е конфискуване на имуществото и изгнание извън пределите на Отечеството ни. За тези, които под булото на родолюбието, градят закони, а самите те не ги спазват или пък ги използват с цел своето облагодетелстване, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт.Това е което исках да ви кажа, надявайки се, че ще доведете борбата до край.Бъдете силни братя и не щадете силите ,нито кръвта си, защото Отечеството ни няма да припише заслугите ви другиму, нито пък ще позволи да потънат в забвение. И не забравяйте -Аз неведнъж съм ви казвал: ” Тоз който ни освободи той ще да ни и пороби”. Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.

Васил Левски ,1873 г.

Владимир Димитров – Майстора

Владимир Димитров Поппетров – Майстора е роден  през 1882 г. в село Фролош. През 1889 г. семейството му се преселва в гр.Кюстендил, където Майстора завършва началното си образование и прогимназия.

По-късно заминава за  София и учи в Художественото индустриално училище (днес Национална художествена академия) при творци като Петко Клисуров, Иван Мърквичка, Антон Митов, Жеко Спиридонов и други.

В своя начален период рисува главно портрети и пейзажи, а по време на Балканската  и  Първата световна война пресъздава българското участие в тези войни и живота на фронта.

От 1924 до 1951 г. живее постоянно в кюстендилското с. Шишковци. През този период тематиката на творбите му е свързана предимно с хората и природата в Кюстендилския край.

През 1944 г. е удостоен със званието  „почетен гражданин на гр. Кюстендил“.

Vladimir Dimitrov -The Master

Професор Иван Мърквичка

Професор Иван Мърквичка (Ян Вацлав Мърквичка) е български художник от чешки произход. Роден в село Видим при Дуба, Чехия на 23 април1856г. Той е крупна фигура на българския художествен живот след Освобождението. Изявен живописец, педагог и обществен деец.

Един от създателите на новото българско изобразително изкуство.  Най-значителни са художествените му достижения в битовия жанр: народни празненства, традиции и обичаи. Образец в този жанр е прочутата му картина „Ръченица“.

Работи в областта на историческата картина. С голяма правдивост и с дълбоко патриотично чувство пресъздава страници от историята на България. Оставил е портрети с голяма художествена стойност.

Учи в Пражката академия за изобразителни изкуства и в Мюнхенската художествена академия.

По покана на Правителството на Източна Румелия  през 1881 година идва в България. Назначен е като учител в  гр.Пловдив, в гимназия “ Св.св.Кирил и Методий“ (Жълтото училище, известно още като Геровото училище), а по-късно в гимназия „Александър I“.

Свързва се с най-изявените културни дейци в града – Иван Вазов, Константин Величков, Петко Каравелов, Петко Р. Славейков. Самия Константин Величков взема уроци по живопис при него. Двамата обсъждат възможностите за откриване на Рисувално училище в Пловдив, подготвят законопроект, който да бъде внесен в Областното събрание, но обявяването на Съединението (1885) осуетява идеята. Училището става факт през 1896г., а Мърквичка негов първи директор.

От пловдивския период са част от най-известните му картини: „Пловдивски пазар“ (1883г., НХГ), „Сакаджии“ (1887г., НХГ), „Циганска веселба“ (1887г., НХГ), „Птицепродавец“ (1887г., НХГ), „Пазар в Пловдив“ (1888г.) и др.

През 1889 година се установява в гр.София. Краткотрайното му завръщане в Пловдив след три години е свързано с участие в специалната изложба, уредена в Главния павилион на Първото българско земеделско-промишлено изложение (1892); тук той се представя с макет на скулптурата „България – покровителка на земеделието и занаятите“, и с 15 картини, сред които и „Улица в Пловдив“. Негов е и официалният плакат на изложението.

Заедно с археолога и нумизмат Вацлав Добруски са автори на тогавашния герб на България. През 1918 година е избран за дописен член на БАН.

След повече от четири десетилетия се завръща в Чехия, където умира на 16 май 1938г.

%d bloggers like this: