Следите на вечността

Кратък филм за региона на Велико Търново, Горна Оряховица и Дряново. Представени са много забележителности, музеи, църкви, манастири. Дори за няколко секунди се вижда картина от църквата „Св. Иван Рилски“ в село Горски горен Тръмбеш. Гледайте, заслужава си!

55 години на сцената – Група за изворен фолклор

Доказателство, че магията на българското самобитно творчество се пази и в най-малките населени места в Горнооряховско, дават самодейците от Групата за изворен фолклор в Горски Горен Тръмбеш. В Деня на свети Иван Рилски изпълнителите отбелязаха точно 55 г. от основаването на формацията. Началото й е поставено през 1954 г. в читалище „Просвета 1906”, където е създаден хор с ръководител Герга Вълканова. Четири години по-късно хорът е преобразуван в Група за изворен фолклор. В репертоара му са включени песни, съхранени от дългогодишната самодейка и солистка Мария Раднева – баба Мика. Ръководители са били Герга Вълканова, Румяна Петкова, Йорданка Бойчева. От 2006 година ръководител и солист е Стоянка Тодорова.
В годините назад певиците са ставали носители на много награди от съборите в Копривщица, Рожен, от „Балкан фолк”, „Песен от Балкана”, „Празник на автентичната песен” – Рибарица, Петропавловския събор на народното творчество и други регионални, областни, национални и международни фестивали.

Фолклорна група

На сцената

Празничната програма в читалище „Просвета 1906” започна с излъчването на документалния филм „55 години на сцена – Група за изворен фолклор”. На място бе наредена и изложба от ръкоделия с акцент върху шевицата. Самият концерт мина под мотото „За песен синор няма”.
Годишнината на групата съвпадна с храмовия празник в Горски Горен Тръмбеш. Според местните църквата „Свети Иван Рилски” има особен заряд. Отдават го на факта, че тя пази мощи на трима светци – св. Иван Рилски, св. Мина и св. Харалампий. Самият храм е изграден 1885 г., а две години по-късно е осветена лично от Търновския митрополит Климент (Васил Друмев).

Статията е публикувана във вестник „Борба“ от 23.10.2013г.

Молебен за здраве в деня на Св. Дух

Църковният празник на Св. Дух отново събра жители и гости на село Горски горен Тръмбеш на поляните над селото в местността Калето. Тази година общоселският събор-молебен, който винаги се прави в понеделник, на 51-ят ден след Великден, съвпадна и с друг много тачен празник – Еньовден.

На Калето - молебен в деня на Св. Дух.

На Калето – молебен в деня на Св. Дух.

За здраве

Слово

Молебен

Обикновено денят на Св. Дух е повод за много тръмбежани, отдавна напуснали красивото селце, да погостуват на роднини, близки, приятели, съученици.

На софрата

Трапеза

Около дългите маси се бяха събрали около 200 души – от близо и далеч, от цяла България, от чужбина – радостни от срещите с позабравени лица, щастливи да се върнат в далечните спомени, умилени от вида на порасналите внуци и правнуци.

На Калето - 24.06.2013г. - Св. Дух

На Калето – 24.06.2013г. – Св. Дух

Ползвани са снимки от сайта на Община Горна Оряховица!

Вестник „Борба“ разказва за село Горски горен Тръмбеш

ggt 1

В брой 74  от 16-ти април 2013г. областният всекидневник на Велико Търново – вестник „Борба“ помества обширен материал за село Горски горен Тръмбеш. За съдбата на малкото селце, проблемите на хората и всеотдайната кметица разказва журналистката Ирина Цветкова, а снимките са на Светослав Стефанов.

Цялата статия можете да прочетете в сайта на в-к „Борба“!

ggt 2

Балканските войни и падналите в бой войници от село Горски горен Тръмбеш

Едно столетие ни дели от подвига на нашите деди по времето на епичните битки през Балканските войни (1912г.-1913г.). С невиждан устрем и кънтящото ехо на виковете „По пет на нож”, българските войници, до вчера – мирни земеделци, учители, занаятчии, дават урок по героизъм и родолюбие.
Век по-късно имената на много от тези герои са забравени. Всъщност броят на падналите в Балканските войни български офицери, сержанти и войници все още е спорен.

На нож
Нека си спомним имената на загиналите военнослужещи в Балканските войни (1912-1913г.) от село Горски горен Тръмбеш!

Димитър Михов Трифонов
редник – армейски набор 1899г.; 2-ри пехотен полк;
загинал на 28.12.1912г. в гр.Странджа, Чаталджанска околия

Колю Димитров Берков
редник – армейски набор 1908г.; 2-ри пехотен полк;
загинал на 07.07.1913г. на вр.Плана, Трънска околия

Колю Денчев Иванов
редник – армейски набор 1909г.; 2-ри пехотен полк; 4-та рота;
загинал на 07.07.1913г. на вр.Плана, Трънска околия

Петко Стоянов Андреев
редник – армейски набор 1911г.; 20-ти пехотен полк; 2-ра рота;
загинал на 20.11.1912г. в Чаталджанска околия

Петко Стоянов Бойчев
редник – армейски набор 1912г.; 30-ти пехотен полк; 2-ра рота;
загинал на 21.09.1913г. в гр.Хасково

Стоян Иванов Бойчев
редник; 2-ри пехотен полк; 14 рота;
загинал на 18.07.1913г. в гр.Трън

Христо Станков Христов
ефрейтор – армейски набор 1908г.; 2-ри пехотен полк; 1-ва рота;
загинал 06.11.1912г. в с.Ормаля, Чаталджанска околия

Горски горен Тръмбеш

Горски горен Тръмбеш

Традиционен молебен за празника на Свети Дух в село Горски горен Тръмбеш

Sveti Duh

Дългогодишна традиция е на църковния празник „Свети Дух“ в Горски горен Тръмбеш да се отслужва молебен за здраве.
На следващия ден след Петдесетница – рождения ден на Христовата църква, Православната църква отдава почит на Третото Лице на Света Троица – Светия дух. Духовден е винаги в понеделник – 51 дни след Великден, а цялата седмица се нарича Русалската неделя.
Свети Дух дава живот на всички твари, чрез когото ни се даряват всяка мъдрост, всякакви духовни дарове и различни добродетели. Светите отци казват, че Светият Дух не е създаден от Отца, не е сътворен, не е роден, но произлиза от Него.
Тази Божествена тайна Православната църква не се решава да подложи на разсъждение, защото смята, че Господ открива на човека само толкова, колкото му е необходимо за неговото спасение и много тайни остават за нас зад непроницаема завеса.
Светият Дух обогатява човека с духовни дарове и плодове духовни, украсява човека и с многообразни добродетели, прави го дърво добро, плодоносно, създаващо добри плодове.
Заедно с Петдесетница, това са последните празници от Великденския цикъл. Тези празници слагат началото на Русалската неделя.
Българите вярват, че от велики четвъртък до Св. Дух душите на всички мъртви са на свобода – на земята. Ходят обикновено по цветята, по дърветата, а с орехова шума ги мамят, за да се съберат в този ден.
На Духовден душите се прибирали и затваряли чак до идната година на велики четвъртък, когато се отварят небесните двери. За изпроводяк на душите хората колят курбан, правят общи трапези, пеят и се веселят.
Духовден е винаги в понеделник – 51 дни след Великден, а цялата седмица наричат Русалската неделя. До Св. Дух не горят лозовите пръчки, за да не сърдят русалките, да не събарят ресата от лозниците, от което гроздето „изресява“, става рядко и със ситни зърна.
Вярва се, че през тази седмица идват русалиите, които са нечисти и зли духове, затова различните обреди имат за цел да ги умилостивят и да им въздействат, за да осигурят плодородие, здраве и семейно благополучие. Хората украсяват домовете си с венци от цветя и треви, орехова шума и пелин.
Играят се русалски игри, пеят се песни, правят се курбани. Според народното вярване тези дни завършва русалската сеитба, започнала на Спасовден.
През цялата седмица в къщите държат пелин и орехова шума. Пелин носят още и на краката, за да се предпазят от русалска болест. Спазват се строги забрани за работа. Жените не мажат, не предат, не тъкат, не перат. Не се спи през деня и особено на открито.
Хората избягват да ходят из полето и нивите, за да не настъпят трапезата на русалиите, която се смята за най-опасното място и се вярва, че който стъпи върху нея, задължително се разболява и е възможно да умре. За най-опасни от цялата седмица се смятат русалската сряда и русалския петък.
Ако някой се разболее през тази седмица, той няма или много трудно ще оздравее. През целият период по къщите обикалят русалии, пеят песни и играят. Те са облечени в специално облекло и извършват магически действия.
Целта им е да радват русалките и те да карат житата да растат, лозята и овошките да дават богат плод. Там, където са минали русалиите, никой не се разболява.

Светия Дух
Според представите на християнската вяра Свети Дух дава живот на тварите и освещава човешките души и тела. Той се изобразява като гълъб в църковните изображения.

Автор на статията – Кремена Бедерева.

Илия Бешков

Илия Бешков е роден на 24 юли 1901г. в с.Долни Дъбник,Плевенско. През 1918г. завършва гимназия в гр.Плевен. По това време основава Първа земеделска младежка дружба „Ралица“ в родното си село. От 1918 до 1920г. следва в Юридическия факултет на Софийския университет. Следващата година учителства в с. Долни Дъбник. От 1921 до 1926г. учи и завършва специалност „Живопис“ в Художествената академия в София при проф. Никола Маринов.

В периода 1922-1923г. печата карикатури в списание „Маскарад“, „Див дядо“, „Българан“, „Стършел“, „Вик“. Арестуван за участие в Юнското въстание 1923г. и повторно арестуван след априлските събития 1925г.  От 1928г. сътрудничи на в.“Пладне“ и редица издания: „Вик“, „Земеделско знаме“, „Лик“, „Сеяч“, „Щит“, „Щурец“, „Съвременник“, „Жар“ и др. От 1930г. е член на дружество „Родно изкуство“ и участва във всички изложби на българските карикатуристи. През 1936г. създава цикъла „Испанска хроника“. Първата си и единствена самостоятелна изложба показва в София през 1938г. След 1945г. е преподавател по рисуване и вечерен акт в Художествената академия, а от 1950 преподава и илюстрация и оформление на книгата.

От 1953г. е редовен професор в Художествената академия  и завежда катедра „Графика“. Удостоен е със званието „Народен художник“. Умира на 23.01.1958 г. в София.

110г. от рождението на Илия Бешков .

За братята Св. Св. Кирил и Методий

Св. Св. Кирил и Методий

Заветът на Левски (Предсмъртното писмо на Апостола)

Байовци, ето, че паднах в ръцете на враговете и ще напусна пътя на борбата преди да сме видели края на нашите въжделения. Но с моята кончина не свършва пътят, който трябва да извървите, така щото да не изгубят смисъл усилията ни. Моята смърт не ще да спре бъдещето ни освобождение, нито трябва да скове сърцата и душите ви. Знайте, че борбата за освобождението ни ще погълне в жертвения си олтар много от вас, но още повече ще погълне борбата след освобождението ни. Внимавайте, в народната работа няма шега, освобождението ни трябва да бъде плод на нашите задружни усилия. Вие, които ви грабят, безчестят и лъжат днешните ни управници, не мислете, че работата ни свършва с едното освобождение.Не, тя с това започва. Нашето драгоценно отечество, ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи. Ако допуснете утре, когато сте вече свободни да ви управляват днешните турски мекерета и разните му лихвари и чорбаджии, които и днес ви грабят най-безжалостно, то по-добре да си останем под сянката на султана. Вярно е, че ние нямаме хора подготвени, но поне имаме хора честни и родолюбиви, които няма да се поколебаят да положат живота си за въздигането на държавата ни. Не се полъгвайте, че тези, които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате, като слънце пред очите си. Те няма да се поколебаят да посегнат към властта, а вие ще трябва да ги възпрете и да им поискате сметка, кой с какво е помогнал за освобождението ни, и давал ли е пари или казвал нека да стане па тогава. На такива аз съм им писал и преди”. Днес е момента да си купите живот, които сега се продава, утре не и милиони да давате”. Та тези, които покажат разписките с печата на Централния комитет, те нека живеят свободно в отечеството ни, а другите презрете и отсечете алчните им ръце желаещи властта, само за да ви грабят.

За такива злоупотребяващи с народни пари, наказанието е само едно – Смърт , смърт и пак смърт, както гласи и уставът ни. За тези, които петнят името на отечеството ни наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които се възползват от непросветеността на народа ни и го грабят, уж били по-умни и учени, а всъщност лукави и хитри наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които насаждат омраза между хората живеещи в нашето мило Отечество, било на етническа или верска основа, с цел докато се избивате по-между си, те да трупат богатства, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които обещават много, само и само да ги изберете да ви управляват, а после се отметнат от думите си, като кажат, че времената били трудни и те видите ли, не предполагали, че такова е положението, наказанието е конфискуване на имуществото и изгнание извън пределите на Отечеството ни. За тези, които под булото на родолюбието, градят закони, а самите те не ги спазват или пък ги използват с цел своето облагодетелстване, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт.Това е което исках да ви кажа, надявайки се, че ще доведете борбата до край.Бъдете силни братя и не щадете силите ,нито кръвта си, защото Отечеството ни няма да припише заслугите ви другиму, нито пък ще позволи да потънат в забвение. И не забравяйте -Аз неведнъж съм ви казвал: ” Тоз който ни освободи той ще да ни и пороби”. Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.

Васил Левски ,1873 г.

Къщата с орлите

През далечната 1891г. главен архитект на София е Арнолд Колар. И до сега шедьоврите, които е проектирал и построил заедно с Вацлав Прошек, остават  емблематични за столицата. Това са Паметника на Васил Левски, „Лъвов мост“ и „Орлов мост“. Изящните им метални части са изработени от виенската фирма „Рудолф Филип Вагнер“.

Малко известен е фактът, че в средата на миналия век, местен майстор е почерпил вдъхновение именно от работата на Колар и Прошек. Така с много мерак и неизвестен брой пътувания до София, красивите орли – точно копие на тези от „Орлов мост“, кацват на покрива на скромна къща в Горски горен Тръмбеш.

Тихо е.

Няма шумотевица, няма трамваи, тролейбуси, таксита,клаксони,стрес, народ… Но орлите са тук!

 

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

%d bloggers like this: